Ирландски сетер
- История -
През 19-ти век са съществували два вида ирландски сетери - едноцветен (червен) и двуцветен (червено-бял). Първи се е появил двуцветният. През 1912 г. селекционерите се обединили към едноцветния червен сетер и така определили бъдещето на породата. На изложението в Дъблин през 1874 г. били представени все още много червено-бели кучета. Само две години по-късно обаче единствено едноцветните били класирани като "ирландски сетер". За пръв път тази порода е била регистрирана в АКС през 1878 .
- Характер -
Ирландският сетер е игрив и израства добре с много движение. Кучетата от тази порода са дружелюбни и често търсят компанията на други кучета, с които да играят. Ирландският сетер е интелигентен, изпълнен с енергия, необуздан и своенравен. За да запази своето равновесие, той има нужда да тича до насита. Накратко - необходим му е активен стопанин, който има доста опит в отглеждането и правилното развитие на едно куче. Нищо не е по-благоприятно за това куче от дългите разходки в компанията на ловеца. С него никога не е скучно. Ирландският сетер обича да бъде в центъра на вниманието, особено по време на екстериорните изложби. Чувствителен и приятелски настроен, "червеният дявол" печели уважението на своя собственик. Колкото до това, че понякога е досаден - да, той не понася безразличието към себе си. Ирландският сетер има нужда от ласките и компанията на стопанина си. Общителен по природа, той може да ви придружи навсякъде. В семейството обича всички, но предпочита да бъде със стопанина си. Предпочита човека, който знае да общува с него и да му налага известна дисциплина. Червеният сетер има нужда да бъде "взет в ръце". Основната дресура е абсолютно необходима за него, за да може да бъде подчинен буйния му характер.
- Външен вид -
Общият външен вид е на атлетично и изящно куче, хармонично развито и с добри пропорции. Характерът е жив, интелигентен, енергичен, привързан и предан. Космената покривка е различно дълга по отделните части на тялото: дълга, ресничеста и обилна по задните части на крайниците, коремната област, опашката, гърдите и ушите, и по-къса, фина и лъскава - по главата и предната част на крайниците и гърба. Окраската е едноцветна махагоновотъмночервена, без следи от черен цвят. Допустими са малки бели петна по гърдите, подбрадието, челото и пръстите, въпреки че са нежелателни. Височината при мъжките е около 61 - 65 см, а при женските 56 - 61 см. Теглото при мъжкия представител на тази порода е около 28 кг, а при женския - около 25 кг.
